Как се рисува с маслени бои?

11/17/2015
by Admin Admin

Какво представляват маслените бои?

Маслените бои представляват фино стрит пигмент, който е размесен с ленено масло като свързвател. Тази смес прави боята мазна, откъдето идва и името маслена боя.

Практично:"Когато се отвори тубичката, не е добре ако от нея излиза течното ленено масло- това означава, че боята не е размесена качествено."

Различните пигменти се извличат по два начина - изкуствен и естествен. Естествено извлечените пигменти са охра, сиена, умбра и т. н. пастелни тонове. Накратко по-пастелните нюанси в боите имат естествен произход и пигментите им се извличат от естествени продукти от природата.

Качеството на различните марки маслени бои зависят от това колко фино е стрит пигментът, с който е направена боята. По-качествените бои изглеждат с по-гладка паста на боята. Боите с по-фино стрит пигмент дава по-ярък и силен цвят.

Ярките и силни цветове - кадмиеви, хромови, кобалтови са със синтетичен произход и се добиват чрез взаимодействието на различни химични вещества. Като резултат се получава силен и ярък на цвят пигмент.

Разредители и добавки за маслените бои

Маслените бои могат да се разреждат с терпентин. Това е най-добрият разредител, тъй като не прегаря пигмента както кореселина (той също може да ги разреди, но цветът ще изглежда сив и нежив). Терпентинът позволява боята да стане годна за работа върху платното.

Практично:"Предварително потопете в терпентин четката, за да може цветът да се размесва върху палитрата и да бъде нанесен върху платното."

Терпентинът, който се използва за разреждане бива два вида: балсамов терпентин и white spirit. Балсамовият терпентин е класическият разредител за маслени бои. Той е двойно пречистен и обикновено в магазините за художници продават само такъв.

Уайт спиритът е обезмирисен терпентин, който е много добър вариант, ако работите у дома, за да не мирише и да не вдишвате вредни изпарения. Той е за предпочитане когато става въпрос за разредител.

Видове маслени бои

Маслените бои се делят на покривни и транспарантни (прозрачни). Транспарантните бои, когато се разредят малко повече с терпентин, могат да нюансират леко нарисуваното отдолу и да създадат илюзия за отдалечаване и форма.

Плътните дават добра покривност върху платното и когато се рисува, платното не прозира отдолу.

Практично:"Когато си избирате бои, на каталога, по който гледате цветовете, трябва да е упоменато коя боя е прозрачна."

Обикновено ярките цветове са прозрачни, а земните тонове - охри, умбри, сиени, оливна зелена и т.н. са покривни.

Практично: "Един комплект цветове, които е добре да се вземат за начало: бяла титаниева, неаполитанска жълта, лимонено жълта, светла охра, тъмна охра, интензив оранж, кадмиева червена, поцуоли, сиена печена, умбра печена, черна, кармин, краплак, зелен цинобър светъл, тревно зелено, оливно зелена, сапгрюн, веронезе, оксидно зелена, небесно синя, ултрамарин, червен виолет. Когато избирате комплект боя за рисуване, имайте предвид, че най-много върви бялата боя. Т.е. вземете по-голямо количество от нея."


Подготовка за работа

На първо място е нужна палитра, върху която да се подредят цветовете. Едно обикновено правоъгълно парче фазер с размер 30 х 40 см върши чудесна работа.

Практично:"В началото фазерът е добре да се намаже от гладката страна със съвсем малко ленено масло и да се изчака да изсъхне, преди да се ползва за палитра. Тъй като фазерът когато е нов попива маслото от боите и в началото боите стават малко по-сухи и трудни за работа. Ако е намазана предварително с ленено масло, фазерът е изолиран и не дърпа маслото от боите и е приятно за работа."

Как да подредя цветовете на палитрата ми?

Когато се започне работа с маслените бои, най-важното, което трябва да се помни е, че смесването между различните цветове един с друг, дава уникалния и неповторим вид на всяка картина.

Цветовете се подреждат от гладката страна на фазера по определен начин, който е установено с практиката, че е най-удобен за работа с бои. Най-горе в левия ъгъл се слага бяла, до нея в дясно се подреждат жълтите, след тях охрите, червените, виолетовите и черната. Вертикално надолу от бялата се подреждат сините, след тях зелените. По този начин в средата на палитрата остава място за размесване на цветовете с четката.

Практично: "По отношение на палитрата за маслени бои, една от честите грешки е да се избере палитра от пластмаса. Не е добре да се разчита на палитри, различни от дървения материал, защото разтворителите и боите ги разлагат и разяждат."

За да се налее терпентин за работа, е достатъчно малко съдче (дори капчака) да стои върху палитрата и от време на време да топвате четката в налетия на дъното в нея терпентин.

За да започнете работа с маслените бои, са необходими и голямо количество стари парцали, в които да се избърсва четката ако се напои прекалено много с терпентин или искате да смените цвета на боята и да забъркате друг нюанс върху палитрата. При по-опитните художници е достатъчна и една хартиена салфетка, в която от време на време допират четката, за да попие излишната течност преди да положат боята върху платното.

Кои платна са най-подходящи?

В магазините за художници се продават платна, готови за работа с маслени бои. Най-хубавите платна съдържат лен. Най-добрият плат за платно е ленът, защото когато се опъне върху дървена рамка, за да стане платно, след като се започне работа отгоре, той не се отпуска. Ако има дори и малко примес на памук в плата, платното се отпуска и не стои опънато добре. Платното трябва да е опънато като барабан.

Уики инфо: Разликата между памукът и ленът е в структурата на нишката им. Ленът има плътна структура на нишката, а на памукът е куха. Ето защо памучните влакна поемат влага, която прави платът отпуснат и набръчкан. При ленът това набръчкване след като се намокри, се получава много трудно.

Грундиране и платна

Грундирането на платното е необходимо, за да изолира боята да не преминава от обратната страна на платното, както и да се прояви най-добре цвета на боите. След като платното се опъне, грундът представлява сложен и бавен процес, който отнема минимум два дни. Необходими са туткал (костен или кожен), цинквайс, винервайс, ленено масло и по желание жълтък на яйце. Как се приготвя туткала: В буркан на водна баня, в който са сложени 4-5 супени лъжици туткал, се добавя догоре вода. На много слаб огън на котлона, с бъркане от време на време, туткалът трябва да се разтвори от топлината и да се получи мътна и лепкава течност. Гъстотата на туткалът е добра, когато при слагане в хладилник, се получи гъст като желе. Още докато е все още течен, но изстинал, с голяма четка се нанася върху опънатото вече платно. Изчаква се да изсъхне, което отнема поне един ден, след това се нанася втори път. Нанасянето трябва да стане по посока, която е на кръст от първоначално нанесената. Отново се изчаква да изсъхне. След това се разбърква грунда. Отделя се един жълтък, към който се прибавя още толкова количество ленено масло. Към тази смес се прибавят с постепенно бъркане, за да стане хомогенна и гладка смес 3 части цинквайс, 3 части винервайс, 3 части туткал. Принципът е 3:3:3:1 - съответно: туткал, винервайс, цинквайс, ленено масло. Това съотношение се нарича полумаслен грунд. В зависимост от големината на платното, може да си пресметнете колко количество ви е нужно за направата на повече смес. Сместа трябва да се получи с гъстотата на боза. С четка се нанася тънък слой в едната посока, който се изчаква да изсъхне. Добре е да се нанесе още един слой след изсъхването. Платното би трябвало да се е получило опънато като барабан. Преди да се започне рисуване върху него, е добре да се изшкури с фина шкурка, за да се изгладят неравностите от четката и малките зрънца винервайс, които се получават.

Пазарът на платна

В магазините за художници малко производители спазват правилата на технологията за класически полумаслен грунд. Само на принципа опит-грешка, може да се установи кои платна са най-приятни за работа. Платното не бива да попива прекалено много маслените бои, както и другата крайност - боята да се пързаля и да не може да попие изобщо върху платното, също е неприятно и трудно за работа. Има и по-евтини варианти за готово купено платно. Това е хартия на руло. Предимството е, че ако имате от някъде готова подрамка за картина, може да си купите колкото решите линейни сантиметри готово грундирано платно и да си го опънете върху подрамката. Опъването на готово грундирано платно е добре да стане след леко навлажняване от обратната страна на платното, тоест от страната на плата. Навлажняването се прави с мокра, но добре изцедена дунапренена гъба. Платното не бива да е мокро, а само леко влажно. Това е необходимо, за да се отпусне максимално плата преди опъването. След като изсъхне влагата, платното изглежда прекрасно и стегнато за работа върху подрамката.

Най-евтино е платното върху памучна основа, а лененото е доста по-скъпо. При памучна основа на готовото платно, препоръчвамe да се рисува върху него преди да е опънато. Залепете отрязъка на платното върху фазер с тиксо от четирите страни и рисувайте отгоре, като оставите по 3 см от всички страни за опъване върху рамка. След като изсъхне добре, го дайте на професионално ателие за рамки, където да ви го опънат върху подрамка. Този начин е за предпочитане, защото памучното платно ако предварително бъде опънато, при работа се отпуска много и ще трябва отново да се преопъва.

Най-честите грешки с грунда са свързани със самия състав на грунда, който няма как да бъде контролиран от клиентите. Някои производители мажат платното с бял латекс и то изглежда добре, но не е трайно и добро за работа - напуква се бързо, пързаля се или пък попива прекалено много боя, а цветовете стоят сиви. Добре е да разпитате познати, които вече рисуват и са доволни от материалите, кои магазини и производители ползват, за да си купуват платна. Класическият грунд може да се разпознае лесно по миризмата на туткал. Стига да знаете как мирише туткала :)


Автор: Петя Хинкова

Интервю с художника Васил Василев: Човек не трябва да мисли за парите, когато създава творбата си!

08/10/2015
by Admin Admin

MishMag.net гостува на Васил Василев - Васо. Завършил ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" гр. Велико Търново през 1994 г, Васил Василев няма тайни в рисуването и . . . фотографията. Можете да откриете във Фейсбук: https://www.facebook.com/vasoart


Кой е Васко Василев?

- Васко Василев е един мечтател…на първо място това, след това художник, фотограф и още доста неща.


Кога за първи път хвана четка?

- Около 9-10 годишна възраст, но това бяха само едни цапаници, както сега е модерно да се наричат. Може би в първи курс в художествената гимназия,в Котел започнах сериозните занимания с четките, моливите и т.н.


Къде се учи да рисуваш?

- Учих пет години в Художествената гимназия в Котел, и впоследствие завърших същата в Сливен, тъй като тя беше преместена там, с решение на Людмила Живкова и министерството на културата. Най веселите и щастливи години от живота ми, минаха точно там… в Котел! На по късен етап , лятото на 1994г., вече завърших ВТУ – Св.Св. Кирил и Методий – В.Търново,магистър, специалност живопис и естетика.


Коя е любимата ти техника?

- До скоро, любимата ми техника беше рисуването с маслени бои на платно. Но от половин година „открих" за себе си акрила, и сега комбинацията между акрил, маслен молив, пастел и маслени бои ми доставя голяма радост и ми „развърза" ръцете. Новото време е динамично, това се стремя да вложа и в моите творби. Динамика, експресия, игра с линията, светлината…от всичко по малко.


От кого си се учил?

- От моите преподаватели в гимназията, от колегите там, а след това и от преподавателите в университета… взел съм каквото ми е било необходимо, на този етап. След това дойде самоусъвършенстването, експериментирането с различни техники, материали, безсънните нощи пред компютъра, видео уроците и гледане на произведения, на най добрите в света артисти. Желанието да се учиш е на първо място…!



Занимаваш се и с фотография . . .

- С фотография се занимавам от около 1973-75г. Първата ми Смяна 8 , вече не е на този свят, след това дойде Зенит Е, но сериозната работа , професионалната ми, в този сложен занаят, започна преди 12-13 години, когато навлязох в света на рекламната и модна фотография, оборудвах професионално фото студио с камера, светкавици, аксесоари и т.н. в Ямбол, моят роден град, и това смятам и до днес, за едно голямо постижение в моя творчески и професионален път. Снимките ми са и до сега в най големите агенции за сток фотография в света. Tова е доста труден занаят, който ми отнемаше доста време, финанси, но и който за съжаление вече не практикувам.Остана само арт фотографията,с която поддържам „огъня"…


Коя творба е гениална?

- Гениална може да бъде творба, която е създадена от гений!… така че, не съм аз този който може да даде такава оценка! Времето ще го каже най-точно, кой, коя… ще почакаме!


Чия оценка за работата ти е по-важна за теб - твоята собствена, на колегите или на публиката?

- Всяка оценка е важна, човек трябва да умее да вижда тези неща, но и да остане искрен към себе си! Да следва своят път! Оценката е субективен фактор, тя отразява душевността на този който я дава, емоциите му,опитът му до момента…познанията. Така че всеки съди от собствената си камбанария…. Четеш, ако ти хареса добре, ако не, …продължаваш напред!


Любим български художник?

- Труден въпрос.. може би Ярослав Вешин, Мърквичка от класиците. От съвременните – Андрей Даниел, Греди Асса, Десислава Минчева,Теофан Сокеров…много са.


Любим чуждестранен художник?

- Винаги съм се възхищавал на творбите на полският художник Зджислав Бексински, жалко че си отиде от този свят толкова рано и нелепо… Бил ми е вдъхновение за доста дълъг период от време, и още е.



За коя марка се сещаш най-напред, когато чуеш маслени бои?

- Не робувам на марки, а на тези с които аз работя. Те са ми в главата всеки ден. Rembrand на Talens, Schmincke, Van Dyck на Ferario, Maimeri т.н. Всяка фирма има и силни продукти и не толкова силни… важно е какво ще ти допадне най много като цвят, а и опита който вече е натрупан през годините ти дава свободата да избираш. По време на социализма нямахме възможност за избор, само българските от Спанчевци…освен ако си нямал връзки в магазина на СБХ.


3 съвета към тези, които искат да си изкарват хляба с рисуване?

- Да, въпреки трудното време и среда в която живеем , с рисуване може да си изкараш хляба! На първо място човек да не мисли за парите, когато създава творбата си.!!! Да не е комерсиален, въпреки че доста колеги -модни художници, ще оспорят това ми твърдение. Затова и съвети избягвам да давам…всеки си има разбиране по този въпрос.

Както и във футбола, всеки в България разбира от футбол, даже и от треньорите по добре…На второ място да не прави компромис с материалите – платна, бои, четки….всичко е от значение! Всичко!!! Евтините материали затова са и евтини, получаваш точно толкова колкото струва продукта…всеки си прави сметката,защо! На трето място да е смел и да не робува на модата…!


Благодарим за отделеното време :)

- Благодаря Ви, за интервюто ,вярвам че хората ще оценят искреността ми?

Истории от декупаж с Карамфила Сидерова: Щом имаш идея какво да търсиш, тогава няма мърдане

07/27/2015
by Admin Admin

Тази седмица на гости в MishMag.net е Карамфила Сидерова - собственик и най-главен творец в студио за винтидж мебели и аксесоари by FOXSTUDIO. Изучавала е Space Design в Националната художествена академия. Декупажът влиза в артистичния й арсенал от сравнително скоро, но изглежда сякаш винаги са били заедно :) Да видим какво мисли по някои важни "политически въпроси" за изкуството.






Коя е Карамфила Сидерова?

- Смешна, сериозна, малка, пораснала, крехка, силна, знаеща – но питаща, можеща, нетърсеща – намерила, уцелила: себе си, обѝчните ѝ, водите си, слънцето и неговото място над нея.


Изкуството ли намери теб или ти него?

- За изобразителното навярно иде реч, понеже с певческото например, колкото и да го искам, връзката е едностранна. Та, изобразителното такова - си стои от поколения в семейството ни, и от двете страни – т.е. откъм потеклото на майка ми, и от това на баща ми; и двата рода могат да се похвалят със знайни и не чак толкова познати, но все успели художници. Успели – изхранващи се от това, нали – в случай, че ги питат „не какво работиш – а с какво си вадиш парите". Е, и аз в числото.


Къде се научи?

- В училище. Аз и отпреди това си можех де, но не знаех. Баба ми ми даваше някакви листи и нещо за

драскане, за да мирувам. Като свършеха листите, почвах по масата. В детската предучилищна правех най-умопомрачителните ченгели и заврънкулки, в началното училище другарят Атанасов, ми се караше когато рисувах на децата Пиф и принцеси, и искаше да рисувам каквото ми идва на ум, в прогимназията г-н Илиев ми даваше някакви скучни домашни за „натюрморт с цветя в синята гама" – аз обаче съм старателна, и скучно-нескучно, всичко си рисувах така, както ми беше зададено, и като свършех, го удрях по кармфилски.



Паралелно ходех на уроци по рисуване в Пионерския дом в Бургас – сутрин пътувах сама до там, на обед се прибирах, а следобед ходех на

училище. Следващият месец – обратното. После тръгнах на частни уроци – щото много задобрях, и нашите решиха, че ще кандидатствам в такава гимназия. Така и стана.

След гимназията аз пък реших, че ще кандидатствам в такава академия. И пак така стана. И след толкова рисуване, който и средно интелигентен човек да хванете, все ще се научи. Технически. Естествено моята работа е от там нататък.



Защо точно декупаж?

- То е И декупаж. Имам си три дини, и с удоволствие си ги разнасям. Често е трудно, но имам подкрепа. Защо и декупаж – ами защто е лесно.

Защото се търси. И разбира се, защото мога. Допреди 5 години се търсеше печатна реклама, сега – по-малко, и така, човек трябва да е гъвкав, ако иска да зависи предимно от себе си.


Откъде идва вдъхновението?

- А, чак вдъхновение! Имам си задачки, и ги изпълнявам. Някои си поставям аз, други – хората, които ми плащат.


По поръчка или за удоволствие?

„Работи това, което обичаш и няма да имаш нито един работен ден!"
Е, има и досадни неща, хеле като довършвам нещо си до „дзън", обаче, понеже се обичам, и знам как ще си се възхищавам от резултата, стискам юмруци, и продължавам.


Кога резултатът е по-красив?

- Винаги. Първо е концепцията – най-важното нещо, и щом имаш идея какво да търсиш, горе обясних, че знам и пътят, тогава няма мърдане. Може да се замотая във времето, но – ако нямам външна намеса, красотата в резултатът е налице. Ако поръчителят е твърде компетентен в моята част, рутината обикновено ми помага така да завъртя нещата,че да постигна задоволителен резултат, но има и случаи, в които се разделяме.


Кои са 5-те неща, които всеки, който иска да се занимава с декупаж, не трябва да забравя?

- Аз знам едно само – това е само декупаж. Голяма част от занимаващите се не знаят това правило, а незнанието, знаем, води до големи главоболия.


Ако кажем декупаж, коя е първата марка продукти, за която се сещаш?

- „Таленс" и „Маймери", ама не заради декупажът.


Къде можем да видим направеното от теб?

http://foxstudio.wix.com/foxstudio

http://byfoxstudio.blogspot.com/

https://www.etsy.com/shop/FOXSTUDIOdecor

https://www.facebook.com/byfoxstudio

Как да си направим парен фиксатор за боядисана коприна!

07/26/2015
by Admin Admin

1. На работната площ поставете 2-3 листа чиста, вестникарска хартия без печат. След това поставете сухата, боядисана копринена тъкан (с дизайна нагоре) върху хартията с около 5 см толеранс отстрани.


<< Ако поставяте шалове един до друг, уверете се, че не се допират.>>


2. Сега поставете 2-3 или повече листа хартия отгоре. Завийте на руло.


<<Уверете се, че изглаждате всяка гънка, докато завивате, за да не останат след парата!>>

<<Може да използвате и малък прът/точилка, за да направите рулото стегнато.>>



3. Когато завиете на руло, залепете местата, в които смятате че може да има развиване.

4. Премахнете пръта.

5. Леко сплескайте рулото.

6. Запечатайте с лепенка единия край и навийте отново като намотка.

7. Подвийте и другия край и запечатайте с лепенка.

8. Подсигурете намотката с лепенка или завърже с въженце.


Фиг. 1. Рулото.



9. Полученото плоско руло трябва да е достатъчно малко, за да пасне в съдчето/тенджерката.

10. В тенджерката налейте около 5 см вода или друга смес, според индтрукциите на боята, която ползвате. (За Tinfix сложете една част бял оцет към 3 части вода.)

11. За да опазите тъканта от досег с водата, направете стойка, като изполвате тенекиена кутия с дупки от двата края и алуминиева тавичка/чинийка отгоре.

12. Върху алуминиевата тавичка поставете кърпа или няколко листа вестникарска хартия, оформена така, че да пасне на формата на алуминиевия съд.


<<Това се прави, за да се абсорбира влагата и да се избегнат локвичките >>

<<Целта на всичко направено до момента е да се създаде ситуация, в която вашата коприна ще бъде парена, но не и навлажнена!>>

13. След поставянето на стойката, покрийте рулото с 4-5 листа вестникарска хартия. Поставете парче алуминиево фолио върху рулото и леко нагънете около ръба на алуминиевия съд.

<<Фолиото ще защити тъканта от конденз, който може да се получи вътре под капака.>>

14. За подплънка непосредствено преди поставяне на капака, използвайте куп вестникарска хартия (с дебелина 1-1.5 см).

15. Поставете хартията върху памучна кърпа и капака върху им.

16. Хванете страните на кърпата над капака и привържете с безопасна игла.

17. Поставете обвития с кърпата капак върху тенджерата, така че да няма шанс част от кърпата да виси в близост до мястото на нагряване.

18. Затиснете капака с нещо тежко за създаване на налягане.

19. Започнете да нагрявате до завиране и след това намалете до постоянно къкрене.


Резултатът

Времето необходимо за фиксиране зависи от вида и количеството на използваната боя, теглото на тъканта и дължината й. Може да нещо между 20 минути до 3 часа. Следвайте препоръките на производителя. Опитайте се да прецените водата/течността така, че да не се налага да доливате. Все пак, ако се наложи, направете доливането с вече завряла вода, за да не губите време и температура. След запарването премахнете и развържете рулото внимателно - ще бъде горещо! Закачете тъканите така, че да не се докосват една в друга, изчакайте 24 часа, изплакнете със синтрапол. Подсушете с чиста кърпа и загладете съд студена ютия.

Петя Хинковa: Маслените бои ме възхищават с това, че са универсални

07/15/2015
by Atanas Tsenkov

Петя Хинкова е родена в Свищов. Във Велико Търново завършва образованието си. В момента живее и твори в Пловдив. Намираме я в студиото, работеща над поредната си картина.


Лична страница във фейсбук: https://www.facebook.com/petia.hinkova



Коя е Петя Хинкова?

- Петя Хинкова е човек, който се опитва да докаже, че може да има професия художник и на тази професия да се гледа сериозно.


Кога за първи път хвана четка?

- Като малка гледах криминален филм, в който художник направи портрет на престъпник само по описание с думи и случаят се разреши благодарение на тази рисунка. Тогава много ми се прииска да съм на мястото на този художник. Така започна всичко.


Къде се учи да рисуваш?

- Само по курсове. По цяло лято ваканциите, през учебно време в събота и неделя.

И така много години подготовка за кандидатстване в университета. Във В. Търново, откъдето съм, нямаше професионално художествено училище. Имах късмет, обаче, да израсна в среда на художници. Имах достъп до най-добрите преподаватели и най-добрите курсове. Когато не бях на курсове, влизах в ателиетата на четвърти и пети курс в университета - докато те правеха цяла фигура, рисувах портрет отстрани.


Коя е любимата ти техника?

- Масло върху платно. Маслените бои ме възхищават с това, че са универсални. С тях може да се направи всичко и да се рисува всякак - от рисуване върху всякакви повърхности - стъкло, дърво, камък, до напластяване, което стои като скулптурен релеф.

От илюзията, че рисуваш с акварел до усещането, че мачкаш глина с шпаклата. И най вече, нарисуваното е трайно и остава години без да се променя до такава степен, че картините се разглеждат като скъпоценно вложение на авоари.

Коя творба е гениална?

- Която е посочило времето със своите нужди на момента. В гениалните картини останали във времето не става въпрос за талант, произход на автора, богатство, връзкарство, власт или борба за надмощие. Става въпрос за стечение на обстоятелствата и нужди, на които точно тези картини или точно този художник без да иска е отговорил. Гениалната картина никога не може да бъде разпозната приживе, защото няма как да се направи обобщен страничен поглед от гледна точка на бъдещето. Както смисълът на човешките дела се откриват при смъртта му, така и гениалните картини стават ясни чак след като епохата, в която са нарисувани, вече не съществува.

От кого си се учила?

- Не мога да кажа конкретно, защото подлагам всичко и всички на съмнение. Не робувам на авторитети в тази област. Може да се каже, че поради този си инат и нежелание да възприемам чужди мисли, буквално откривам отново колелото. Разсъждавам сама и ще видим докъде ще стигна.


Любим български художник?

- Тези, които са изрязани в спомените на детството ми и съм била заобиколена от техните картини - Илия Бешков, Васил Стоилов, Янаки Манасиев, Благой Иванов...


Любим чуждестранен художник?

- Обожавам нежността и в същото време сериозността на прерафаелитите. Това е средата на 19-и век в Англия. Всяка картина разказва някаква история със сюжет, сърце и нежност. Няма капка агресия в този стил, това е което ме привлича. Най-известният е Данте Габриел Росети.

Кои са любимите ти маслени бои?

От години работя с Georgian на Daler Rowney.


Кои са 5-те неща, които всеки, който иска да се занимава с рисуване, не трябва да забравя?

1. За постигането на един резултат има много различни начини и затова не бива да се отчайва, а да намери своя начин.

2. Времето за постигането на нещо е без значение. Никой не се интересува за колко време си нарисувал една картина, а дали се е получила.

3. Ако човек иска да постигне резултат, не бива да пропуска и ден рисуване, защото постигнатото умение се губи дори и след един ден прекъсване. После трябва отново да се наваксва. Едгар Дега затова има девиз "Нито ден без черта".

4. Без да изпитваш удоволствие не става.

5. Без материали също не става - четки, бои, палитра, платно. Да разбере човек кое му допада най-много, кое му спори, кое не.. Да открие в кое е талантлив, в кое не - това изисква много опити и захвърляния, проучване на различни материали и техните свойства. Много пари на вятъра и вечен недостиг за нещо.