07/27/2015
by Admin Admin

Тази седмица на гости в MishMag.net е Карамфила Сидерова - собственик и най-главен творец в студио за винтидж мебели и аксесоари by FOXSTUDIO. Изучавала е Space Design в Националната художествена академия. Декупажът влиза в артистичния й арсенал от сравнително скоро, но изглежда сякаш винаги са били заедно :) Да видим какво мисли по някои важни "политически въпроси" за изкуството.






Коя е Карамфила Сидерова?

- Смешна, сериозна, малка, пораснала, крехка, силна, знаеща – но питаща, можеща, нетърсеща – намерила, уцелила: себе си, обѝчните ѝ, водите си, слънцето и неговото място над нея.


Изкуството ли намери теб или ти него?

- За изобразителното навярно иде реч, понеже с певческото например, колкото и да го искам, връзката е едностранна. Та, изобразителното такова - си стои от поколения в семейството ни, и от двете страни – т.е. откъм потеклото на майка ми, и от това на баща ми; и двата рода могат да се похвалят със знайни и не чак толкова познати, но все успели художници. Успели – изхранващи се от това, нали – в случай, че ги питат „не какво работиш – а с какво си вадиш парите". Е, и аз в числото.


Къде се научи?

- В училище. Аз и отпреди това си можех де, но не знаех. Баба ми ми даваше някакви листи и нещо за

драскане, за да мирувам. Като свършеха листите, почвах по масата. В детската предучилищна правех най-умопомрачителните ченгели и заврънкулки, в началното училище другарят Атанасов, ми се караше когато рисувах на децата Пиф и принцеси, и искаше да рисувам каквото ми идва на ум, в прогимназията г-н Илиев ми даваше някакви скучни домашни за „натюрморт с цветя в синята гама" – аз обаче съм старателна, и скучно-нескучно, всичко си рисувах така, както ми беше зададено, и като свършех, го удрях по кармфилски.



Паралелно ходех на уроци по рисуване в Пионерския дом в Бургас – сутрин пътувах сама до там, на обед се прибирах, а следобед ходех на

училище. Следващият месец – обратното. После тръгнах на частни уроци – щото много задобрях, и нашите решиха, че ще кандидатствам в такава гимназия. Така и стана.

След гимназията аз пък реших, че ще кандидатствам в такава академия. И пак така стана. И след толкова рисуване, който и средно интелигентен човек да хванете, все ще се научи. Технически. Естествено моята работа е от там нататък.



Защо точно декупаж?

- То е И декупаж. Имам си три дини, и с удоволствие си ги разнасям. Често е трудно, но имам подкрепа. Защо и декупаж – ами защто е лесно.

Защото се търси. И разбира се, защото мога. Допреди 5 години се търсеше печатна реклама, сега – по-малко, и така, човек трябва да е гъвкав, ако иска да зависи предимно от себе си.


Откъде идва вдъхновението?

- А, чак вдъхновение! Имам си задачки, и ги изпълнявам. Някои си поставям аз, други – хората, които ми плащат.


По поръчка или за удоволствие?

„Работи това, което обичаш и няма да имаш нито един работен ден!"
Е, има и досадни неща, хеле като довършвам нещо си до „дзън", обаче, понеже се обичам, и знам как ще си се възхищавам от резултата, стискам юмруци, и продължавам.


Кога резултатът е по-красив?

- Винаги. Първо е концепцията – най-важното нещо, и щом имаш идея какво да търсиш, горе обясних, че знам и пътят, тогава няма мърдане. Може да се замотая във времето, но – ако нямам външна намеса, красотата в резултатът е налице. Ако поръчителят е твърде компетентен в моята част, рутината обикновено ми помага така да завъртя нещата,че да постигна задоволителен резултат, но има и случаи, в които се разделяме.


Кои са 5-те неща, които всеки, който иска да се занимава с декупаж, не трябва да забравя?

- Аз знам едно само – това е само декупаж. Голяма част от занимаващите се не знаят това правило, а незнанието, знаем, води до големи главоболия.


Ако кажем декупаж, коя е първата марка продукти, за която се сещаш?

- „Таленс" и „Маймери", ама не заради декупажът.


Къде можем да видим направеното от теб?

http://foxstudio.wix.com/foxstudio

http://byfoxstudio.blogspot.com/

https://www.etsy.com/shop/FOXSTUDIOdecor

https://www.facebook.com/byfoxstudio