14/07/2015
by Admin Admin

Петя Хинкова е родена в Свищов. Във Велико Търново завършва образованието си. В момента живее и твори в Пловдив. Намираме я в студиото, работеща над поредната си картина.


Лична страница във фейсбук: https://www.facebook.com/petia.hinkova



Коя е Петя Хинкова?

- Петя Хинкова е човек, който се опитва да докаже, че може да има професия художник и на тази професия да се гледа сериозно.


Кога за първи път хвана четка?

- Като малка гледах криминален филм, в който художник направи портрет на престъпник само по описание с думи и случаят се разреши благодарение на тази рисунка. Тогава много ми се прииска да съм на мястото на този художник. Така започна всичко.


Къде се учи да рисуваш?

- Само по курсове. По цяло лято ваканциите, през учебно време в събота и неделя.

И така много години подготовка за кандидатстване в университета. Във В. Търново, откъдето съм, нямаше професионално художествено училище. Имах късмет, обаче, да израсна в среда на художници. Имах достъп до най-добрите преподаватели и най-добрите курсове. Когато не бях на курсове, влизах в ателиетата на четвърти и пети курс в университета - докато те правеха цяла фигура, рисувах портрет отстрани.


Коя е любимата ти техника?

- Масло върху платно. Маслените бои ме възхищават с това, че са универсални. С тях може да се направи всичко и да се рисува всякак - от рисуване върху всякакви повърхности - стъкло, дърво, камък, до напластяване, което стои като скулптурен релеф.

От илюзията, че рисуваш с акварел до усещането, че мачкаш глина с шпаклата. И най вече, нарисуваното е трайно и остава години без да се променя до такава степен, че картините се разглеждат като скъпоценно вложение на авоари.

Коя творба е гениална?

- Която е посочило времето със своите нужди на момента. В гениалните картини останали във времето не става въпрос за талант, произход на автора, богатство, връзкарство, власт или борба за надмощие. Става въпрос за стечение на обстоятелствата и нужди, на които точно тези картини или точно този художник без да иска е отговорил. Гениалната картина никога не може да бъде разпозната приживе, защото няма как да се направи обобщен страничен поглед от гледна точка на бъдещето. Както смисълът на човешките дела се откриват при смъртта му, така и гениалните картини стават ясни чак след като епохата, в която са нарисувани, вече не съществува.

От кого си се учила?

- Не мога да кажа конкретно, защото подлагам всичко и всички на съмнение. Не робувам на авторитети в тази област. Може да се каже, че поради този си инат и нежелание да възприемам чужди мисли, буквално откривам отново колелото. Разсъждавам сама и ще видим докъде ще стигна.


Любим български художник?

- Тези, които са изрязани в спомените на детството ми и съм била заобиколена от техните картини - Илия Бешков, Васил Стоилов, Янаки Манасиев, Благой Иванов...


Любим чуждестранен художник?

- Обожавам нежността и в същото време сериозността на прерафаелитите. Това е средата на 19-и век в Англия. Всяка картина разказва някаква история със сюжет, сърце и нежност. Няма капка агресия в този стил, това е което ме привлича. Най-известният е Данте Габриел Росети.

Кои са любимите ти маслени бои?

От години работя с Georgian на Daler Rowney.


Кои са 5-те неща, които всеки, който иска да се занимава с рисуване, не трябва да забравя?

1. За постигането на един резултат има много различни начини и затова не бива да се отчайва, а да намери своя начин.

2. Времето за постигането на нещо е без значение. Никой не се интересува за колко време си нарисувал една картина, а дали се е получила.

3. Ако човек иска да постигне резултат, не бива да пропуска и ден рисуване, защото постигнатото умение се губи дори и след един ден прекъсване. После трябва отново да се наваксва. Едгар Дега затова има девиз "Нито ден без черта".

4. Без да изпитваш удоволствие не става.

5. Без материали също не става - четки, бои, палитра, платно. Да разбере човек кое му допада най-много, кое му спори, кое не.. Да открие в кое е талантлив, в кое не - това изисква много опити и захвърляния, проучване на различни материали и техните свойства. Много пари на вятъра и вечен недостиг за нещо.