11/17/2015
by Admin Admin

Какво представляват маслените бои?

Маслените бои представляват фино стрит пигмент, който е размесен с ленено масло като свързвател. Тази смес прави боята мазна, откъдето идва и името маслена боя.

Практично:"Когато се отвори тубичката, не е добре ако от нея излиза течното ленено масло- това означава, че боята не е размесена качествено."

Различните пигменти се извличат по два начина - изкуствен и естествен. Естествено извлечените пигменти са охра, сиена, умбра и т. н. пастелни тонове. Накратко по-пастелните нюанси в боите имат естествен произход и пигментите им се извличат от естествени продукти от природата.

Качеството на различните марки маслени бои зависят от това колко фино е стрит пигментът, с който е направена боята. По-качествените бои изглеждат с по-гладка паста на боята. Боите с по-фино стрит пигмент дава по-ярък и силен цвят.

Ярките и силни цветове - кадмиеви, хромови, кобалтови са със синтетичен произход и се добиват чрез взаимодействието на различни химични вещества. Като резултат се получава силен и ярък на цвят пигмент.

Разредители и добавки за маслените бои

Маслените бои могат да се разреждат с терпентин. Това е най-добрият разредител, тъй като не прегаря пигмента както кореселина (той също може да ги разреди, но цветът ще изглежда сив и нежив). Терпентинът позволява боята да стане годна за работа върху платното.

Практично:"Предварително потопете в терпентин четката, за да може цветът да се размесва върху палитрата и да бъде нанесен върху платното."

Терпентинът, който се използва за разреждане бива два вида: балсамов терпентин и white spirit. Балсамовият терпентин е класическият разредител за маслени бои. Той е двойно пречистен и обикновено в магазините за художници продават само такъв.

Уайт спиритът е обезмирисен терпентин, който е много добър вариант, ако работите у дома, за да не мирише и да не вдишвате вредни изпарения. Той е за предпочитане когато става въпрос за разредител.

Видове маслени бои

Маслените бои се делят на покривни и транспарантни (прозрачни). Транспарантните бои, когато се разредят малко повече с терпентин, могат да нюансират леко нарисуваното отдолу и да създадат илюзия за отдалечаване и форма.

Плътните дават добра покривност върху платното и когато се рисува, платното не прозира отдолу.

Практично:"Когато си избирате бои, на каталога, по който гледате цветовете, трябва да е упоменато коя боя е прозрачна."

Обикновено ярките цветове са прозрачни, а земните тонове - охри, умбри, сиени, оливна зелена и т.н. са покривни.

Практично: "Един комплект цветове, които е добре да се вземат за начало: бяла титаниева, неаполитанска жълта, лимонено жълта, светла охра, тъмна охра, интензив оранж, кадмиева червена, поцуоли, сиена печена, умбра печена, черна, кармин, краплак, зелен цинобър светъл, тревно зелено, оливно зелена, сапгрюн, веронезе, оксидно зелена, небесно синя, ултрамарин, червен виолет. Когато избирате комплект боя за рисуване, имайте предвид, че най-много върви бялата боя. Т.е. вземете по-голямо количество от нея."


Подготовка за работа

На първо място е нужна палитра, върху която да се подредят цветовете. Едно обикновено правоъгълно парче фазер с размер 30 х 40 см върши чудесна работа.

Практично:"В началото фазерът е добре да се намаже от гладката страна със съвсем малко ленено масло и да се изчака да изсъхне, преди да се ползва за палитра. Тъй като фазерът когато е нов попива маслото от боите и в началото боите стават малко по-сухи и трудни за работа. Ако е намазана предварително с ленено масло, фазерът е изолиран и не дърпа маслото от боите и е приятно за работа."

Как да подредя цветовете на палитрата ми?

Когато се започне работа с маслените бои, най-важното, което трябва да се помни е, че смесването между различните цветове един с друг, дава уникалния и неповторим вид на всяка картина.

Цветовете се подреждат от гладката страна на фазера по определен начин, който е установено с практиката, че е най-удобен за работа с бои. Най-горе в левия ъгъл се слага бяла, до нея в дясно се подреждат жълтите, след тях охрите, червените, виолетовите и черната. Вертикално надолу от бялата се подреждат сините, след тях зелените. По този начин в средата на палитрата остава място за размесване на цветовете с четката.

Практично: "По отношение на палитрата за маслени бои, една от честите грешки е да се избере палитра от пластмаса. Не е добре да се разчита на палитри, различни от дървения материал, защото разтворителите и боите ги разлагат и разяждат."

За да се налее терпентин за работа, е достатъчно малко съдче (дори капчака) да стои върху палитрата и от време на време да топвате четката в налетия на дъното в нея терпентин.

За да започнете работа с маслените бои, са необходими и голямо количество стари парцали, в които да се избърсва четката ако се напои прекалено много с терпентин или искате да смените цвета на боята и да забъркате друг нюанс върху палитрата. При по-опитните художници е достатъчна и една хартиена салфетка, в която от време на време допират четката, за да попие излишната течност преди да положат боята върху платното.

Кои платна са най-подходящи?

В магазините за художници се продават платна, готови за работа с маслени бои. Най-хубавите платна съдържат лен. Най-добрият плат за платно е ленът, защото когато се опъне върху дървена рамка, за да стане платно, след като се започне работа отгоре, той не се отпуска. Ако има дори и малко примес на памук в плата, платното се отпуска и не стои опънато добре. Платното трябва да е опънато като барабан.

Уики инфо: Разликата между памукът и ленът е в структурата на нишката им. Ленът има плътна структура на нишката, а на памукът е куха. Ето защо памучните влакна поемат влага, която прави платът отпуснат и набръчкан. При ленът това набръчкване след като се намокри, се получава много трудно.

Грундиране и платна

Грундирането на платното е необходимо, за да изолира боята да не преминава от обратната страна на платното, както и да се прояви най-добре цвета на боите. След като платното се опъне, грундът представлява сложен и бавен процес, който отнема минимум два дни. Необходими са туткал (костен или кожен), цинквайс, винервайс, ленено масло и по желание жълтък на яйце. Как се приготвя туткала: В буркан на водна баня, в който са сложени 4-5 супени лъжици туткал, се добавя догоре вода. На много слаб огън на котлона, с бъркане от време на време, туткалът трябва да се разтвори от топлината и да се получи мътна и лепкава течност. Гъстотата на туткалът е добра, когато при слагане в хладилник, се получи гъст като желе. Още докато е все още течен, но изстинал, с голяма четка се нанася върху опънатото вече платно. Изчаква се да изсъхне, което отнема поне един ден, след това се нанася втори път. Нанасянето трябва да стане по посока, която е на кръст от първоначално нанесената. Отново се изчаква да изсъхне. След това се разбърква грунда. Отделя се един жълтък, към който се прибавя още толкова количество ленено масло. Към тази смес се прибавят с постепенно бъркане, за да стане хомогенна и гладка смес 3 части цинквайс, 3 части винервайс, 3 части туткал. Принципът е 3:3:3:1 - съответно: туткал, винервайс, цинквайс, ленено масло. Това съотношение се нарича полумаслен грунд. В зависимост от големината на платното, може да си пресметнете колко количество ви е нужно за направата на повече смес. Сместа трябва да се получи с гъстотата на боза. С четка се нанася тънък слой в едната посока, който се изчаква да изсъхне. Добре е да се нанесе още един слой след изсъхването. Платното би трябвало да се е получило опънато като барабан. Преди да се започне рисуване върху него, е добре да се изшкури с фина шкурка, за да се изгладят неравностите от четката и малките зрънца винервайс, които се получават.

Пазарът на платна

В магазините за художници малко производители спазват правилата на технологията за класически полумаслен грунд. Само на принципа опит-грешка, може да се установи кои платна са най-приятни за работа. Платното не бива да попива прекалено много маслените бои, както и другата крайност - боята да се пързаля и да не може да попие изобщо върху платното, също е неприятно и трудно за работа. Има и по-евтини варианти за готово купено платно. Това е хартия на руло. Предимството е, че ако имате от някъде готова подрамка за картина, може да си купите колкото решите линейни сантиметри готово грундирано платно и да си го опънете върху подрамката. Опъването на готово грундирано платно е добре да стане след леко навлажняване от обратната страна на платното, тоест от страната на плата. Навлажняването се прави с мокра, но добре изцедена дунапренена гъба. Платното не бива да е мокро, а само леко влажно. Това е необходимо, за да се отпусне максимално плата преди опъването. След като изсъхне влагата, платното изглежда прекрасно и стегнато за работа върху подрамката.

Най-евтино е платното върху памучна основа, а лененото е доста по-скъпо. При памучна основа на готовото платно, препоръчвамe да се рисува върху него преди да е опънато. Залепете отрязъка на платното върху фазер с тиксо от четирите страни и рисувайте отгоре, като оставите по 3 см от всички страни за опъване върху рамка. След като изсъхне добре, го дайте на професионално ателие за рамки, където да ви го опънат върху подрамка. Този начин е за предпочитане, защото памучното платно ако предварително бъде опънато, при работа се отпуска много и ще трябва отново да се преопъва.

Най-честите грешки с грунда са свързани със самия състав на грунда, който няма как да бъде контролиран от клиентите. Някои производители мажат платното с бял латекс и то изглежда добре, но не е трайно и добро за работа - напуква се бързо, пързаля се или пък попива прекалено много боя, а цветовете стоят сиви. Добре е да разпитате познати, които вече рисуват и са доволни от материалите, кои магазини и производители ползват, за да си купуват платна. Класическият грунд може да се разпознае лесно по миризмата на туткал. Стига да знаете как мирише туткала :)


Автор: Петя Хинкова